<<< публикации

списание “Егоист”, октомври 97

New Look

"Близо година след успеха на ОНОВА парче, бъдещето на най-горещата българска поп-звезда Ирина Флорин вече не е оцветено в лилаво.

....Както вече знаете, Ирина Флорин рискува и спечели. Новата генерация българи не само си хареса подаръка, но и вече донякъде тайно мечтае за още. Самият "Цвят Лилав" и най-вече ремексите му спокойно могат да стоят до онова, което правят по въпроса клубните хитреци в Британия, които - както твърдят самите те и MTV - най-много отбират от тия неща. Същевременно , без да пречи на крайния резултат, в отношението и цялостното усещане има нещо разпознаваемо българско. И ако наистина сте убедени че е крайно време да отнемем от тази фраза отколешния негативен оттенък, започнете веднага. Защото момичето с лилавите боички вече го прави.

... Флоринософията на клубната (суб)култура "За да правиш клубна музика, трябва да си максимално близо до хората към които е насочена. Да си наясно с факта, че те имат нужда от теб като творец, а не като идол. Този жанр е толкова достъпен и създава условия за пълна идентификация между певец и публика, но без да я натрапва като задължителен мотив. Клубното общество не е стадо а сбор от съзнателно и ясно обособени индивидуалности. Новото поколение мрази да бъде поучавано и да му се натрапват ценности, в чиято стойност то не се е убедило самостоятелно. За да оцелее при непрестанните посегателства върху неговата независимост и право на избор, то няма как да не е здравословно недоверчиво, до някъде капризно и изключително взискателно.

Не можеш да очакваш да те приеме с отворени обятия, само защото твърдиш, че мислиш и действаш като него.

Тя успя и , не се съмнявайте, ще го стори още много пъти, именно защото за нея новото мислене не е изкуствено присадено, не е следващият досаден компромис, който трябва да направиш, за да бъдеш актуален в свят, в който ценностите са принципно неясни и кът, а когато ги има, се сменят по бързо от програмите на "Майкрософт". Това , което иска, е да може да работи спокойно това, което усеща отвътре. Убедена е, че всичко онова, в което човек - освен солидната доза кръв, пот и сълзи - вложи и сърцето си, няма как да остане неоценено. Иска музиката и да освобождава, а не да натоварва психически и ако все пак се налага някаква ангажираност на слушащия, то тя да е по-скоро чувствена, отколкото мисловна - само тогава, убедена е тя, контактът си струва. " Никога не трябва да изключваш радарите си. Поставиш ли себе си на пиедестал, решиш ли , че си по-горе от всичко и всички, за теб приказката ще приключи много скоро и то не с хепи-енд", казва ми тя и отмята няколко свободомислещи кичура от лицето си..."

от Владимир Константинов